Граматика:
1. Изречение:
В испанския език подлогът независимо от това дали е изразен чрез съществително, или местоимение, често се изпуска.
- ¿Eres comunista, Teodoro?
- Si, soy comunista.
- No, no soy estudiante. Soy obrero metalurgico.
2. Лични местоимения:
Формите на личните местоимения са следните:
Личното местоимение tú се пише с ударение, за да се отличава от притежателното прилагателно tu.
Личното прилагателно él се пише с ударение, за да се отличи от членната форма
el.
При формата ustued глаголът се поставя в 3 л. ед. ч., а при формата ustedes - в 3 л. мн. ч.
El escribe con el lápiz.- Той пише с молива.
Tú no contestas bien al profesor. - Ти не отговаряш добре на преподавателя.
Esta es tu cartera. - Тази е твоята чанта.
- ¿Habla usted español? - Говорите ли испански?
- ¿Toman ustedes apuntes en clase?- Водите ли записки в клас?
3. Сегашно време на изявително наклонение на спомагателния глагол СЪМ- SER:
Глаголът ser се употребява като спомагателен глагол в съставното сказуемо, при което сказуемното определение може да бъде:
а) съществително:
Juan es estudiante.
Isabel es alumna.
б) прилагателно:
La puerta es ancha.
Pedro es alto.
в) съществително с подлог, изразяващо произход, материал или принадлежност:
Teodoro es de Sofia.
La puerta es de hierro.
El libro es del profesor.
Глаголът ser изразява присъщи, трайни или постоянни качества на лица и предмети:
Съществителни, които означават професия и националност, употребени като сказуемно определение, не се членуват:
Felipe es estudiante.
El camarada García es español.
Esta muchacha no es búlgara.
Когато съществителното, което изпълнява ролята на сказуемно определение, е придружено от прилагателно, употребата на неопределителния член е наложителна:
Juan es rn bien estudiante.
María es una buena obrera.
José Martí es un gran poeta cubano.
Коментари
Публикуване на коментар