Урок N=2Произношение

• Буквата c: тази буква се произнася като [к] пред a,o и u, и като [с] пред e и i. В Испания е по-популярно буквата c пред e и i да се произнася подобно на английския звук [th]. В този курс ще обозначаваме произношението на буквата със с, тъй като то е по-популярно, особено в страните от Латинска Америка. Ето и примери: casa [кàса] - къща, comer [комèр] - ям, cenar [сенàр] - вечерям. Когато искаме да кажем [ке] и [ки], използваме съответно que и qui, например qué [ке] - какво и aquí [акѝ] - тук.
• Буквата d: в края на думата тази буква се произнася подобно на c пред e и i или изобщо не се произнася. Във всички останали случаи тя се произнася като [д]. В този курс буквата d в края на думите ще се отбелязва без произношение. Ето и примери: día [дѝа] - ден, nadar [надàр] - плувам, edad [едà] - възраст.
• Буквата g: тази буква се произнася като [г] пред a,o и u, и като [х] пред e и i. Испанскто звучене на х е по-гърлено от българското. Ето и примери: ganar [ганàр] - печеля, goma [гòма] - гума, genial [хениàль] - гениален. Когато искаме да кажем [ге] и [ги], използваме съответно gue и gui, например alguien [альгиèн] - някой. В испанският език се срещат и думи, които съдържат звуковете [гуе] [гуи] и те се изписват като съответно güe и güi. Например antigüedad [антигуедà] - античност.
• Буквата h: тази буква не се произнася. Въпреки това, може да бъде прочетена като [х] в чужди думи, навлезли в испанския, например имена. Ето и примери: hola [òльа] - здравей, almohada [альмоàда] - възглавница, Hans [ханс] - Ханс.
• Буквата j: тази буква означава звука [х], който е по-гърлен от българския (подобно на g пред e и i). Ето и примери: jamás [хамàс] - никога, jefe [хèфе] - шеф.
• Буквата l: звукът, който обозначава тази буква, е по-мек от българския и в този курс ще бъде отбелязван с [ль] пред a, o, u и с [л] пред e и i. Ето и примери: lejos [лèхос] - далече, lago [льàго] - езеро.
• Буквата ñ: звукът, който обозначава тази буква е [нь]. Ето и примери: añadir [аньадѝр] - добавям, niño [нѝньо] - дете.
• Буквата v: произнася се като тръгваме да казваме в, а казваме б, а в курса ще я отбелязваме като [б]. Ето и примери: verdad [бердà] - истина.
• Буквата z: тази буква се произнася по същия начин, по който се произнася и буквата c пред e и i, но се изписва само пред a, o и u - zapato [сапàто] - обувка, azúcar [асýкар] - захар.
• Звукът ch: произнася се като [ч]. Ето и примери: muchacho [мучàчо] - момче, chuleta [чулèта] - пържола.
• Звукът ll: може да се произнесе подобно на българското [й], но може да бъде произнесен и като [дж] или [джь] - това зависи не от думата, а от региона, в който се говори испански, т.е. имате свободата сами да изберете как да произнасяте този звук. В този курс ще бъде обозначаван като [й]. Ето и примери: llorar [йорàр] - плача, maravilla [марабѝйа] - чудо.
• Звукът rr: r в началото на думата и rr се произнасят по-твърдо от българското [р], а в този курс ще бъде отбелязано като [рр]. Ето и примери: río [ррѝо] - река, perro [пèрро] - куче.
• Звукът i след съгласна: когато i се намира между съгласна и гласна, тя се чете по-кратко, подобно на българското [й], но в този курс ще бъде отбелязано като [и]. Ето и примери: caliente [калиèнте] - топъл, siento [сиèнто] - аз чувствам

Ударение

Ударението в испанския език пада върху:

• предпоследната сричка на думата, когато тя завършва на гласна или на съгласните s и n. Примерни думи, при които ударението пада на това място, са: perro [пèрро] - куче, cantas [кàнтас] - ти пееш, cantan [кàнтан] - те пеят.
• последната сричка на думата, когато тя завършва на съгласна, различна от s и n. Примерни думи, при които ударението пада на това място, са: cantar [кантàр] - пея, capital [капитàль] - столица, saber [сабèр] - знам.
• друга сричка на думата, когато ударението е обозначено графически. Примерни думи, при които ударението пада на това място, са: emoción [емосиòн] - емоция, será [серà] - ще бъде, único [ýнико] - единствен.